Начало --» Най-често задавани въпроси

Тук ще намерите, някои от най-често задаваните въпроси от кандидат-осиновителите, както и отговорите на лица, вече осиновили деца от България

І. Какви са вашите впечатления от условията на живот в Дома, където вашето дете е отглеждано?

1. Ана, град Пазарджик: Много добри условия на живот, предвид факта, че става въпрос за живот в институция.
     Матиас, град Добрич: Добри условия на живот, като повтарям, за живот в институция.

Флоранс и Жорж, родители на Матиас и Ана     

2. Условията на живот в заведението, където се намираше Ромен – една малка структура с около четиридесет деца, бяха коректни.

Морис Брюклер, Франция, m.bruckler@evhr.net     

3. Синът ми живееше в Дом, в малко селце.
Положителните страни бяха: групирането на децата по възраст и главно - липсата на непосредствен контакт с по-големите. Групата на 5-6 годишните деца беше настанена в отделна сграда, и разполагаше със зала за игра и спалня. Децата се хранеха в стая на долния етаж, мебелирана спартански, но съобразно нуждите на възрастта им. Децата разполагаха с играчки, в залата за игра, а персоналът ръководеше групата (като ги учеха на песни, танци и игри).
При това, една единствена жена се грижеше за 12 деца (персоналът работеше на смени по 12 часа): малкото персонал не позволяваше децата да излизат навън, защото надзора на 12 деца би бил много труден. На всичко отгоре, Домът е разположен в земеделски район, поради което излизането на децата в оживена среда не се практикуваше.
За да помогне при структурирането на децата, и за да ги запознае с по-отворени места, Директорката изпращаше 6 годишните деца в съседното село, на детска градина.

Надин М., Франция     

4. По време на първата ни среща, на 5те дни, прекарани с нашето дете, ни направи впечатление, че всички деца са много активни. Те изглеждаха много свободни - да отиват и да се връщат, където поискат, според желанието си. Те влизаха и излизаха на двора. Две деца обираха с прахосмукачката. Те отиваха да пият вода на чешмата, идваха да си поговорят с нас. Някои бяха доста палави, дори агресивни едни към други, но атмосферата беше наистина весела. Децата изглеждаха слабо наблюдавани от персонала. Може би защото бяха Великденските празници. Една малка група кукловоди дойде и им представи куклен театър. Заведението е много добре поддържано, чисто. Но ние не можахме да го разгледаме. От вън то не е толкова добре поддържано, но в двора има играчки. На нас ни се стори, че има няколко лица, които се грижат за поддръжката на чистотата, и поне две възпитателки, една психоложка и един социален работник, който осъществяваше връзката с българските семейства, които са поверили децата си, за известно време за отглеждане, на институцията.
По време на престоя ни, един лекар-офталмолог, дойде да прегледа всички деца. Когато дойдохме, за да вземем дъщеря ни, децата бяха една малка група и извършваха някаква ръчна дейност. Бяха много концентрирани и не вдигаха никакъв шум. Една възпитателка беше при тях.

Франция, Семейство „Животните музиканти”     

5. Едно много хубаво заведение, чисто, градина с играчки, музикални дейности за децата, приятни стаи, предан и отдаден на децата персонал.

Карол и Стефан, родители на Гуидо и Николай, Франция”     

6. Различно от всички клишета на лошите репортажи, които за съжаление един ден видяхме, Дома безкрайно ни успокои с много доброто си поддържане : с организацията си, с функционирането си, с правилата, с дейностите си, с проследяването на децата (възпитателно, социално и медицинско), с проектите, с вниманието, което се обръща на храненето и общата хигиена и чистота. Всичко е помислено за децата и тяхното бъдеще.

Жоел и Ан-Мари С., Франция     

ІІ. Какви са вашите впечатления от персонала в Дома, където вашето дете е отглеждано?

1. Ана: Персоналът е много близко до децата. Те са добре обгрижвани и психо моторно стимулирани. Провеждат се различни занимания.
   Матиас: Персоналът е близо до децата. Добро обгрижване, но без психо-моторни занимания.

Флоранс и Жорж, родители на Матиас и Ана      

2. Персоналът, изцяло съставен от жени, беше много мил и внимателен с децата.

Морис Брюклер, Франция, m.bruckler@evhr.net     

3. Впечатление за компетентност и грижа за децата, от страна на Директорката. Нас ни приеха добре, а и персоналът улесни контакта с детето.

Надин М., Франция     

4. Персоналът се показа възпитан и приятен, но в действителност, ние не сме имали истински директен контакт – само няколко разменени думи и много усмивки.
По време на първата ни среща, Директорката бе много резервирана. Тя се отнасяше с недоверие към нас, защото не беше сигурна дали ще пожелаем осиновяването на детето.
Преводачът трудно получаваше отговор на въпросите, които поставяхме. Понякога нямаше отговор. Когато ние дойдохме, за да вземем дъщеря ни, обратно, директорката беше много сърдечна и развълнувана. Тя ни поздрави. Ние можахме да видим групата на децата, да направим снимки за довиждане. Психоложката и една от медицинските сестри бяха с децата, и бяха също много симпатични, докато възпитателката не пожела да говори с нас, нито да я снимаме.
Стаята, в която се провеждаше занятието на децата беше светла, с малки масички, отговарящи на възрастта на децата, които работеха с пластелин/моделин. Стаята бе в идеален ред (даже много спрямо зала за деца във Франция), не се виждаше неподредена играчка.

Франция, Семейство „Животните музиканти”     

5. Чудесни и във второто заведение, след 4 години, компетентен и загрижен за благосъстоянието на децата, персонал. Не разполагаме с информация за първото заведение.

Карол и Стефан, родители на Гуидо и Николай, Франция     

6. Наистина много голямо чувство за отговорност на отделните участници – директор, социален работник, психолог, възпитателки…, и голяма компетентност в услуга на общия проект – да се осинови по най-добрия начин и най-бързо, при уважение на детето.

Жоел и Ан-Мари С., Франция     

ІІІ. Какви са вашите впечатления от петдневния период на контакт с предложното за осиновяване дете?

1. Ана и Матиас: стори ни се наистина важно да прекараме най-малко 5 дни заедно с детето. Контактът ни позволи да си дадем сметка за институцията, в която детето е живяло, а също и за действителното състояние/развитие на детето. Това бе също и институцията, в която се създаде синовната връзка.

Флоранс и Жорж, родители на Матиас и Ана      

2. Периодът на пет дневния контакт е един много важен етап. Така, ние можахме да видим социалното поведение на Ромен, в различни ситуации. През този период е важно да се види дали детето се чувства добре с вас и обратното. Тези първи дни, прекарани заедно, ще ви позволят да тествате взаимната си симпатия и близост.

Морис Брюклер, Франция, m.bruckler@evhr.net     

3. Периодът на контакта премина при чудесни условия. Ние живеехме в селото на 400 метра от Дома. Директорката прие малкото момче да бъде с нас в къщата, където живеехме по 2 часа сутрин и по 3 часа след обяд. Ние, заедно с него, се разхождахме много из селото. Това бяха почти нормални условия на живот и това ни позволи едно много по-добро общуване с детето, отколкото ако всеки ден се бяхме срещали в Дома.

Надин М., Франция     

4. Първата среща беше в кабинета на директорката.
През следващите дни ние можехме да посещаваме детето сутрин и след обяд, но трябваше да стоим във входното антре, където имаше канапета и една малка масичка. Ние не можехме да излизаме с детето дори на двора. Този период на контакт е много непълен. Ние бихме искали да проследим детето в неговите дейности, да го видим да живее в заведението, като се държим настрана, за да не безпокоим и пречим на групата. Директорката заключваше стаите и не ни даваше да отидем и видим. Ние не разбрахме как тя наистина живее.
Това, което е наистина трудно, това е да оставиш твоето дете, за един толкова дълъг период, преди да можеш да го вземеш със себе си.

Франция, Семейство „Животните музиканти”     

5. Ние имахме късмет, и можехме да ходим сутрин и след обяд до късно, и дори да излезем на разходка, което е наистина необходимо, за да се изградят връзките, защото 5 дена са много малко.

Карол и Стефан, родители на Гуидо и Николай, Франция     

6. Чудно! Благодарение именно на постоянното и точно придружаване на преводача на Фондацията (който бе постоянно с нас и на наше разположение) и на Дома (постоянното присъствие на един човек от персонала, по време на всяко едно посещение).

Жоел и Ан-Мари С., Франция     

ІV. Срещнахте ли трудности при изграждане на връзката с детето, или какви са вашите впечатления относно процеса на комуникация, на това как детето ви разбира, на поведение на детето и т.н.?

1. Никаква трудност да се изгради връзка нито с Ана, нито с Матиас.

Флоранс и Жорж, родители на Матиас и Ана      

2. Естествено, в началото на връзката съществува страх, опасение, но бариерата на езика е най-лесната за преодоляване преграда. Децата успяват да направят така, че да бъдат разбирани с жестове, с мимики, които позволяват да се общува по сравнително лесен начин. Освен това, ние бяхме придружавани от един преводач, който улесни контакта ни с детето, с много полезни съвети.

Морис Брюклер, Франция, m.bruckler@evhr.net     

3. Детето беше подготвено за нашето идване и желаеше да познае и друг начин на живот ( не смятам, че думата „осиновяване” означаваше нещо за него). То познаваше само Дома, настанено там като малко бебе, а вече беше навършило 6 години. То се стремеше към друго. И това много улесни контакта. Дъщеря ми, по това време на 10 години, ме придружаваше : присъствието на друго дете, със сигурност успокояваше малкото момче.
Реално общуването, не беше проблем, но естествено, то не можеше да изрази какво чувства.
Както и аз не можех да добре да му обясня какво ще се случи, нито защо не искам да прави някои опасни неща : за мен това наистина представляваш голямо затруднение.
Със сигурност, малкото момче е изпитало различни страхове : например, то не познаваше вятъра, беше много изненадано от дъжда, в продължение на 15 дена много се плашеше от домашната котка, а горкото животно се криеше в момента, когато виждаше малкия, уплашено от неговите викове. След това, то се плашеше от кучетата, с които се разминавахме по улицата. Ако добре съм разбрала, в основата на неговите страхове е факта, че детето не може да предвиди реакциите на новите неща, с които то се сблъсква и които са част от един общ страх от изцяло непознатия свят! За няколко месеца всичко дойде се подреди и детето вече психологически е заело своето място в окръжаващия го свят.

Надин М., Франция     

4. Благодарение присъствието на преводача, нямахме никакви затруднения. И през петте дни ние носехме книжки за оцветяване, за лепене, книжки с картинки и така, ни лесно общувахме. Но поведението на дете бе особено : тя тичаше навсякъде, за да види приятелите си, и доволна, да ни представи. Понякога около нас имаше много деца, но нашата дъщеря не беше сред тях! Това беше нейният начин да осъществява връзката лека полека.
Това, което беше трудно : вторият ден, когато тя сложи палтото и обувките си и поиска да тръгне с нас. Тя ни наричаше „мама” и „тати” и обожаваше големия си брат. Когато тя видя, че не може да дойде с нас, тя много се ядоса, разплака се и не искаше повече да ни види. За щастие, когато видя, че ние отново дойдохме, след обедната почивка, тя беше доволна. С помощта на преводача, успяхме да й обясним както става, че ще я осиновим и че ще се върнем да я вземем. Започнахме да й казваме френски думи и тя повтаряше.
Когато ние дойдохме да вземем дъщеря ни, след произнасяне на съдебното решение, тя ни очакваше и беше много щастлива, че тръгва с нас. Тя много бързаше да се качи на самолет. Лечението, което й се прилагаше, за лечение на астмата, не беше добре обяснено от директорката на Дома. Трябваше да ни обясни как да даваме продукта на малката, защото на рецептата не беше написана една от частите на помпата. Тя направи астматична криза и това ни разтревожи. Не знаехме какво да направим.
Би трябвало персоналът на Дома да съдейства повече и материално, да подготвя по-добре заминаването на детето.

Франция, Семейство „Животните музиканти”     

5. Естествено, бариерата на езика, прави присъствието на преводача необходимо/задължително.

Карол и Стефан, родители на Гуидо и Николай, Франция     

6. Всичко стана по най-добрия начин, ние не срещнахме никакъв проблем в общуването или поведението.

Жоел и Ан-Мари С., Франция     

V. Какви са вашите впечатления за качеството на услугите, оказвани от страна на Фондацията и нейния екип?

1. Фондацията бе организирала много добре нашия престой – преводач за осъществяване на първите връзки с Ана и педиатър за Матиас. Логистиката изцяло бе организирана от Фондацията – транспорт в България и хотели. Трябва да се отбележи, че окомплектоването на досието е внимателно и точно, и така документите са коректни още от първия път (много важен факт, за да се избегне всяка загуба на време и възможно най-бързо да се върнем, за да вземем детето).

Флоранс и Жорж, родители на Матиас и Ана      

2. Фондацията играе много важна роля. Екипът на адвокат Пенчева е много действен и ефективен, както преди осиновяването, така на място в България и за довършване на процедурата по осиновяване. Това е един незаменим и устойчин/жилав/крепък посредник, особено в случай на административни затруднения.

Морис Брюклер, Франция, m.bruckler@evhr.net     

3. Един екип, който на първо място се погрижи за нашето благосъстояние и комфорт, за нашата сигурност, който благоприятства една среща с детето, без много стрес, защото осиновяването в чужбина е винаги стресиращо! Голямо благодаря на Мирена!

Надин М., Франция     

4. Ние бяхме добре придружавани и подпомагани. Екипът наистина е чудесен. Адвокат Пенчева, преводачите, сътрудниците, това са хора с големи качества.
Придружаването от преводача, извън езиковите му задължения, включва и добро познаване на детската психология и наистина много ни помогна, за осъществяване на връзка с нашата дъщеря, както и за овладяване на големия ни син, които ни придружаваше, за да се почувства й той, необходим в този момент.
Никакво притеснение, що се отнася до самата процедура по осиновяването, защото всички документи са добре изготвени, досието е добре проследявано.
Екипът присъства, отдръпнал се деликатно настрана, за да ни остави насаме с детето.

Франция, Семейство „Животните музиканти”     

5. Чудесни, несравними професионалисти и мотивиран екип.

Карол и Стефан, родители на Гуидо и Николай, Франция     

6. Освен факта, че всичко е точно, ясно и много професионално – спазване на срокове и задължения/ангажименти, съвети, многократно напомняне, идеална организация, двуезичен персонал, познаване на процедурите и тяхното спазване…, служителите на Фондацията, или тези, избрани от нея, показват голяма хуманност, симпатия и са много мили. Факт, който изобщо не е за пренебрегване, при този тип постъпки, като това ви кара да се чувствате добре, което е главното, за да се посветите изцяло на изграждането на връзка с детето.

Жоел и Ан-Мари С., Франция     

VІ. Какъв е опитът ви (ако имате такъв) и мнението ви за това, да посетите България с детето, което вече живее във вашето семейство?

1. Ние сме : за, когато Ана или Матиас изразят такова желание. За сега, не става въпрос за това, макар, че Ана задава въпроси. Ние смятаме, че между 13 и 15 годишна възраст желанието ще е по-силно. Тогава, ние ще видим, до къде ще бъде необходимо да се стигне : да се види къде Ана е живяла като бебе? Да се срещне с членове на фондацията, които са водили досието? Да се сдобие със снимка на биологичните й майка и баща? Да се срещне с тях?

Флоранс и Жорж, родители на Матиас и Ана      

2. Ние не сме посетили България до сега, защото нашият син не е изразил това желание. Това е една възможност, на която ние не се противопоставяме и за която сме подготвени.

Морис Брюклер, Франция, m.bruckler@evhr.net     

3. Детето ще дойде в България, щом изрази желание за това. Аз вече му предложих, но то е във фаза на инсталиране/организиране на своето пространство в семейството си, и в откриването на един свят, който не си е представял толкова голям.
Аз му обясних, че ако отидем в България, след това той ще се прибере във Франция, заедно с нас. През първите седмици, прекарани във Франция, той често изразяваше страха си да не бъде върнат в Дома, всеки път, когато тръгвахме с колата : този страх, вече не съществува. Този страх, бе също свързан с непознаването на неговата собствена история и минало : аз трябваше да му обясня, че не съм жената, която го е носила в корема си, защото аз мисля, че в началото, той смяташе, че аз съм го оставила в Дома при раждането му, и като следствие – сега бих могла да повторя. И така, аз започнах разговор върху възможностите за пътуване до България, но смятам, че той трябва да постави ред в своето собствено минало и история, за да може наистина да изрази спокойно желанието да се върне.

Надин М., Франция     

4. Синът ни, на 12 години, се върна в България, за да се запознае с осиновената си сестра. Това му позволи да разбере по-добре нашата постъпка за самия него. Той пожела да види Дома, в който е отглеждан. Ние бяхме приети много добре от директора, ние можахме да намерим две жени, които са се грижили за него. Те бяха много щастливи от нашето посещение. Нашият син разбра, че е бил обичан от тези жени, което беше много важно. След това ние отидохме в града, където той е роден. Това му позволи да добие визуална представа за началото на неговия живот. Той зададе въпроси, но той съжалява, че няма повече сведения за биологическото си семейство. Той би желал да се върне отново в България и да се срещне с биологическата си майка.
Ние пътувахме също из България.
Това пътуване бе много положително за него.

Франция, Семейство „Животните музиканти”     

5. Ние бихме искали да дойдем отново в България, но е още много рано.

Карол и Стефан, родители на Гуидо и Николай, Франция     

6. Що се отнася до нас, ние вече сме осиновили от България, и ние дойдохме с първото си дете, за осиновяване на второто ни дете. Това ни се струваше очевидно и първостепенно за нас, и главно за нашите дъщери : това пътуване позволи на голямата може би да си отговори на очакванията и на някои евентуални бъдещи въпроси, и да успокои малката, че има по-голяма сестра, а също и да се поставят основите на сестринската връзка между двете.

Жоел и Ан-Мари С., Франция     

VІI. Вашият коментар за усвояване на новия език от страна на детето след осиновяването. Средно необходимо време на детето да проговори и да бъде разбрано. Вашите впечатления – дали това е било много трудно за детето?

1. Ана пристигна във Франция на 23 месеца. Тя не срещна никакви трудности и започне да говори френски език. Няколко посещения при логопед на 4-5 годишна възраст.
2. Матиас пристигна на 2 години и няколко месеца, и при него беше по-трудно. И до сега той посещава логопед. Изглежда, че той е говорил вече малко български, и че промяната го е леко дестабилизирала в областта на говора/изговора. Но лека полека той намалява изоставането си.

Флоранс и Жорж, родители на Матиас и Ана     

3. Езиковата бариера е наистина минимално затруднение, децата имат дарбата да ви накарат да ги разберете, и много лесно се адаптират към използването на различен език- На първо време, дин списък от думи и основни изрази, ни бе предоставен от Фондацията (той е от полза през първите дни). За 3 месеца, Ромен придоби основите на новия за него език.

Морис Брюклер, Франция, m.bruckler@evhr.net     

4. Пристигане във Франция на 26 април 2009 година.
Първите думи бяха казани на следващия месец. Август 2009 той използваше минало време. Основното бе разбрано, но съществува разлика във времето между разбирането и изразяването. Граматиката и речникът продължават да се обогатяват. Той прави все по-малко грешки – членове, спрежение, притежателни…
Няма никакъв акцент.
В началото, каквото и да кажеше, аз отговарях направо, както при бебетата, без да повтарям част от въпроса и без да го поправям (интуитивно разбиране). В един момент, в къщи, ние говорехме един опростен френски, примесен с български думи, и нарисувани предмети!
От февруари 2010 година, започнах да поправям неправилно построените изречения.
Това усвояване на езика, не е лесна, за самото дете : през юни 2009 година, т.е. месец и половина след пристигането му, той тръгна на детска градина, и бе разочарован, че неговата учителка и новите му малки приятели не говорят български език!
Смятам, че след 6 или 7 месеца, що се отнася до езика, никой няма да може да прави разлика между него и дете, отгледано във Франция още от раждането му.

Надин М., Франция     

5. Дъщеря ни, на 6 и половина години, бързо се опита да говори на френски. В началото, аз търсех думите в речника и в разговорника, за да й обясня, и ние ги повтаряхме на френски и на български език. В къщи, ние успявахме да се разберем, а така също и в ежедневието. Ако ние по-дълго време говорехме помежду си и тя не разбираше, понякога тя се чувстваше фрустрирана, и можеше да заплаче или да се разсърди, защото се чувстваше изключена от разговора. Докато играеше, тя използваше много малко български думи, но казваше френски думи, които беше чула. На куклите : „Тати тръгна работа”.
Първите дни на училище, също бяха трудни, защото тя очевидно е смятала, че там децата ще й говорят на български език!
След 4 месеца, тя говореше добре, но обръщаше и разменяше думи, бъркаше едно и една, но ние идеално я разбирахме, за учудване на всички около нас. Тя отказваше да говори български и казваше „мама французойка аз говоря френски”. За една година, тя забравила напълно български език, въпреки опитите ни да поддържа езика си, с помощта на един студент. За 18 месеца, тя има голям речник, но тя все още прави малки граматически грешки. Никой не може да предположи, че френският език не й е майчин. Като цяло тя разбира всичко, но има нужда от повече обяснения, защото тя не разполага още с всички основи и репери, на дете на нейната възраст..

Франция, Семейство „Животните музиканти”     

6. Около един месец е трудно за детето, което не успява винаги да направи така, че да е разбрано, но в края на една година, никой не може и да си помисли, че той е говорил друг език, при пристигането си. Често логопедът е необходим, защото българските звуци са различни от френските звуци.

Карол и Стефан, родители на Гуидо и Николай, Франция     

7. Една седмица, след като заживяхме заедно, нашата дъщеря знаеше вече много добре как да направи, за да бъде разбрана, като много добре улавяше нашите действия и жестове. За два месеца тя беше разбрала всичко, беше интегрирана в училището и се изразяваше чудесно, а на шестия месец, знаеше добре да обясни всичко и да попита.

Жоел и Ан-Мари С., Франция